Има ли ад?

[Apocalipsis]

.
В Библията, мястото на мъртвите е наречено на еврейски "шеол", а на гръцки "ха̀дес", което означава "гроб". В българските преводи, са използвани няколко думи - "преизподня", "гроб", или "ад". Всички те означават едно и също - мястото, където е погребан човек. Според написаното в Библията, смъртта е сън, няма вече съзнателна активност, няма помисли, желания, чувства или преживявания.

Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам да го събудя от съня му. Тогава учениците му казаха: „Господарю, ако е заспал, значи ще се оправи. Затова Исус им каза направо: "Лазар умря". (Йоан 11:11-14).

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш. (Еклесиаст 9:10)

Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го? Както водите чезнат из морето, и реката престава и пресъхва, така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, и няма да станат от съня си. (Йов 14:10-12)

Щом Библията описва ада (гроба) и смъртта като сън, защо тогава съществува идеята за "ад" - място на ужасни, безкрайни мъчения и страдания на умрелите? Това е в пълен разрез с Библейските учения и любовта на Бог. Дали един обичащ творението си Създател, жертвал се за нас на кръста, би подложил чадата си на безкрайни мъки? Даже ние хората, бидейки в грешно естество, не подлагаме и най лошите затворници на такива безкрайни, огнени страдания. Тогава откъде идва тази погрешна представа за ада, като място на мъчения?

И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. (Откровение 20:10)

Нека потърсим и други описания на събитието в този смущаващ текст. В древността, някои племена са изгаряли малки деца в името на езическия бог Моллох. Близо до Ерусалим, в долината на Еном е имало такива ужасни жертвоприношения, по времето на нечестивия цар Ахаз. Точно тия непрестанни огньове са станали символ на унищожението във великия ден на Божия съд. Пъкъл (или огнена геена) е пояждащият, унищожителен огън, в който ще изгорят завинаги сатана (първопричината за злото), разбунтувалите се ангели и нечестивите хора, отхвърлили спасението на Исус Христос.

А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт. (Откровение 21:8)

И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това, присъдата за огненото езеро е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро. (Откровение 20:14)

Защото ето, иде денят който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде ще ги изгори, казва Господ на Силите, та няма да им остави ни корен ни клонче. А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете и се разиграете като телци из обора, ще стъпчете нечестивите, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви в деня който определям, казва Господ на Силите. (Малахия 4:1-3)

Содом, Гомор, и околните им градове които подобно на тях се предадоха на блудство и изпадаха в противоестествени пороци, са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън. (Юда 7)

Содом и Гомор носят наказанието на "вечния огън", но те отдавна са изгорели и изчезнали. От тия текстове разбираме, че възмездието на нечестивите е вечно, а не пояждащия огън. Ако допуснем че нечестивите ще бъдат мъчени вечно, то това би означавало че и те самите ще бъдат вечни, безсмъртни. Да, те ще получат своето наказание, всеки ще получи своето възмездие за бунта против доброто, но това ще бъде еднократно, веднъж за винаги. От злото във вселената, ще остане само пепел.


.