Божията дарба на езиците, или дяволска измама?

[justice]

.
И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици според както Духът им даваше способност да говорят. (Деяния 2:1-4)

Адам и Ева говореха с ангелите и се разбираха помежду си, защо тогава народите по земята говорят различни езици? Библията описва древната история за кулата, която след потопа нечестиви и бунтовни човеци градяха във Вавилон ("бъркотия").

А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха: Елате да си съградим град, даже кула чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. Затова той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. (Битие 11:1-9)

За празника Петдесятница (Левит 23:15,16), в Ерусалим бяха дошли чужденци от най различни краища на света, всеки от тях говорещ на своя си език. За да може благовестието за Христовата изкупителна жертва да достигне всеки чужденец, Бог даде на апостолите дарбата на говорене на чужди езици.

А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу тоя шум, една навалица се събра и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички, смаяни и зачудени си думаха: Ето всички тия, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела. (Деяния 2:5-11)

Тази дарба на владеенето на чужди езици, беше дадена и на езичници:

И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. (Деяния 10:45,46)

По късно обаче, в църквата се появиха хора, които в желанието си да покажат че и те са особено дарени от Бог, започнаха да имитират говорене на чужд език. Цялата 14 глава на 1 Коринтяни е написана относно проблемите които възникнаха относно езиците. Павел описва нуждата от преводач, както и необходимостта да се говори един по един.

Кажете сега братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам ако ви не съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука? Даже бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това което свирят със свирката или с гъдулката? Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Също така ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра. Има може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение. Ако прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене. (1 Коринтяни 14:6-11)

Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите. И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат че вие сте полудели? Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповяда че наистина Бог е между вас. (1 Коринтяни 14:22-25)

Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите. Всичко нека става с приличие и ред. (1 Коринтяни 14 глава)

Да се владеят чужди земни езици е от голяма полза за общуването със чужденци, и това е единствения смисъл и полза от тая духовна дарба. Но така наречената "глосолалия", нещо типично най вече за Петдесятните църкви, е непонятно, несвързано бръщолевене което няма за основа нито един земен език. На небето няма нужда от чужди езици, а на земята няма полза от безсмислено непонятно дърдорене, с претенциите че това било таен език.

Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които клатят езиците си и казват: Той говори. (Еремия 23:31)


.