Някой уважава един ден повече от друг ден...
Публикувано на: 14 Яну 2024, 21:33
.
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му, Един вярва че може всичко да яде, а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. Който яде, да не презира този който не яде, и който не яде, да не осъжда този който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. (Римляни 14:1-6)
Някои твърдят, че този пасаж премахва специалното значение на Господния ден - Събота. Но ако погледнем контекста на цялата Римляни 14 глава, виждаме че става въпрос за някакво ядене и пиене (церемониалния закон описан в Левит 23 глава), неща които нямат нищо общо с десетте Божии заповеди. Павел говори за церемониални пости (например Левит 23:14), за въздържане от ядене в определени дни - нещо за което фарисеите упрекваха дори учениците на Исус.
А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят? (Марко 2:18)
понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание. (Евреи 9:10)
А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова което овехтява и остарява, е близо до изчезване. (Евреи 8:13)
и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него. И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. (Колосяни 2:14-17)
След като истинската жертва към която сочеше цялата старозаветна жертвена система беше принесена от Исус Христос на кръста, церемониалния закон отпада, вече няма нужда да се принасят жертви и да се спазват тия пости. Но за доскорошните юдеи все още слаби в християнската вяра, като неутвърдени християни не е било тъй лесно да изоставят досегашното, и са продължавали да спазват старозаветните правила (например Левит 23:14). Затова и апостол Павел разяснява че вече няма смисъл от тия старозаветни традиции, но че това не бива да става въпрос за укор и препирни. Подобна тема беше обсъждана преди по малко от година в посланието към Коринтяните:
Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем че никакъв бог изобразен от идол няма на света, и че няма друг Бог освен един. Но това знание го няма у всички; и някои като и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява. А това що ядем не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем губим нещо; нито ако ядем печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото ако някой види че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос. А като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа. Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си. (1 Коринтяни 8 глава)
В тогавашните месарници се е продавало месо, което е било от животно принасяно в жертва на някои езически божества. Понеже вярващите в Господ Бог знаят че няма други богове, за тях не е било проблем да ядат такава храна - за тях това е просто храна. Но слабите във вярата са се смущавали да видят, че вярващите в Бога ядат идоложертвена храна (все едно че признават идола). Затова и Павел препоръчва да не се дава лош пример.
Никъде в тия текстове не става въпрос за Господния ден, Съботната почивка, четвъртата Божия заповед от вечния Божи закон. Цялото описание говори за ядене, пиене, пости и идоложертвена храна - все част от вече отпадналия Мойсеев жертвен закон, който за разлика от двете каменни плочи (написани с Божия пръст и положени в ковчега на завета), беше написан на книга от Мойсей и беше положен в подножието на ковчега. Единия закон беше временен - до истинската жертва на кръста, а другият е вечен, завинаги.
Да не мислите че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. (Матей 5:17,18)
И дойде в Назарет дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. (Лука 4:16)
Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие. (Евреи 4:9-11)
И по това сме уверени че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази - лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем че сме в Него. Който казва че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи както е ходил Христос. (1 Йоаново 2:3-6)
.
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му, Един вярва че може всичко да яде, а който е слаб във вярата, яде само зеленчук. Който яде, да не презира този който не яде, и който не яде, да не осъжда този който яде; защото Бог го е приел. Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. (Римляни 14:1-6)
Някои твърдят, че този пасаж премахва специалното значение на Господния ден - Събота. Но ако погледнем контекста на цялата Римляни 14 глава, виждаме че става въпрос за някакво ядене и пиене (церемониалния закон описан в Левит 23 глава), неща които нямат нищо общо с десетте Божии заповеди. Павел говори за церемониални пости (например Левит 23:14), за въздържане от ядене в определени дни - нещо за което фарисеите упрекваха дори учениците на Исус.
А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят? (Марко 2:18)
понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание. (Евреи 9:10)
А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова което овехтява и остарява, е близо до изчезване. (Евреи 8:13)
и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста; и като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него. И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете, или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новомесечие, или събота; които са сянка на онова, което ще дойде, а тялото е Христово. (Колосяни 2:14-17)
След като истинската жертва към която сочеше цялата старозаветна жертвена система беше принесена от Исус Христос на кръста, церемониалния закон отпада, вече няма нужда да се принасят жертви и да се спазват тия пости. Но за доскорошните юдеи все още слаби в християнската вяра, като неутвърдени християни не е било тъй лесно да изоставят досегашното, и са продължавали да спазват старозаветните правила (например Левит 23:14). Затова и апостол Павел разяснява че вече няма смисъл от тия старозаветни традиции, но че това не бива да става въпрос за укор и препирни. Подобна тема беше обсъждана преди по малко от година в посланието към Коринтяните:
Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем че никакъв бог изобразен от идол няма на света, и че няма друг Бог освен един. Но това знание го няма у всички; и някои като и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява. А това що ядем не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем губим нещо; нито ако ядем печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото ако някой види че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено? И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос. А като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа. Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си. (1 Коринтяни 8 глава)
В тогавашните месарници се е продавало месо, което е било от животно принасяно в жертва на някои езически божества. Понеже вярващите в Господ Бог знаят че няма други богове, за тях не е било проблем да ядат такава храна - за тях това е просто храна. Но слабите във вярата са се смущавали да видят, че вярващите в Бога ядат идоложертвена храна (все едно че признават идола). Затова и Павел препоръчва да не се дава лош пример.
Никъде в тия текстове не става въпрос за Господния ден, Съботната почивка, четвъртата Божия заповед от вечния Божи закон. Цялото описание говори за ядене, пиене, пости и идоложертвена храна - все част от вече отпадналия Мойсеев жертвен закон, който за разлика от двете каменни плочи (написани с Божия пръст и положени в ковчега на завета), беше написан на книга от Мойсей и беше положен в подножието на ковчега. Единия закон беше временен - до истинската жертва на кръста, а другият е вечен, завинаги.
Да не мислите че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. (Матей 5:17,18)
И дойде в Назарет дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. (Лука 4:16)
Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие. (Евреи 4:9-11)
И по това сме уверени че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази - лъжец е, и истината не е в него. Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем че сме в Него. Който казва че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи както е ходил Христос. (1 Йоаново 2:3-6)
.