Писано е...

Здравейте ,искам да попитам относно тази общност .Каде се намират в момента имали ги все още съществуват ли все още като нация и ако не защо ? Каква е ролята им от каде пройзлизат в какво са варвали по кое време са били като общост защото те се споменати в библията и това не е случайно. И дали има пророчество спрямо тях дори индеректно което предшества изчезването им.Като вземем предвит участието им в управата на синедриона и високите позиции заемащи в административните постове което показва че са били важна част от израелският народ.Виждаме че те са били пряко свързани с втрорият храм и след разрушението му тази общост като че ли изчезва лека по лека . Точно тези аргументи които изложи тук ме подбудииха да задам горе споменстият въпрос .Оставям на вас да разискате по подробно в отговора тази тема умишлено не съм упоменал дати стихове и друга информация зада може отговора не бъде подведен по моя логика ,а остаявам на вас както винаги да опоменете всичко изчепателно и добре формирано като с един единствен достоверен источник Библията . пс. Извинявам се за философствията малко се овлякох. Поздрави!

.
здравей, Тодор Ванев...

въпросът за фарисеите и садукеите е интересен, прилагам откъс от книгата "Копнежът на вековете" - "Спор"

Фарисеите се придържаха строго към преданията. Те бяха
много точни в изпълнението на външните церемонии, прилежни в
измиванията, в поста, в дългите молитви и показни в милостините си. Но
Христос бе заявил, че правят невалиден Божия закон с поддържането на
човешки учения и заповеди. Като класа те бяха фанатици и лицемери. Но
все пак между тях имаше истински благочестиви хора. Приемаха Христовите
учения и ставаха Негови ученици. Садукеите отхвърляха традициите на
фарисеите. Те твърдяха, че вярват в по-голямата част от Свещените
писания и ги приемат като правило в живота, но на практика бяха скептици
и материалисти.
Садукеите отричаха съществуването на ангели, възкресението на
мъртвите и учението за бъдещ живот с неговите награди и наказания. По
всички тези точки те се различаваха от фарисеите. Особено спорен въпрос
между двете партии бе възкресението. Фарисеите вярваха твърдо във
възкресението, но в споровете и разискванията възгледите им по отношение
на бъдещото състояние на човека бяха съвсем объркани. Смъртта стана за
тях необяснима тайна. Неспособността им да отговарят на аргументите на
садукеите даваше повод за постоянно дразнене. Разискванията между двете
партии свършваха обикновено с гневни спорове и по-голямо отчуждение
помежду им.
На брой садукеите бяха много по-малко от своите противници. Те нямаха
голяма власт над народа, но много от тях бяха богати и имаха влиянието,
което богатството придава. Повечето от свещениците бяха в техните редици
и обикновено от средата им се избираше първосвещеникът. Това обаче
ставаше при изричното условие, че няма да изтъкват своите скептични
мнения. Поради броя и популярността на фарисеите, когато садукеите
заемаха свещенически пост, се налагаше те да приемат външно ученията на
фарисеите. Но самият факт, че се избираха за такава служба, придаваше
влияние на заблудите им.
Садукеите отхвърляха учението на Исус. Според тях Той се
въодушевяваше от дух, който не искаха да признаят така, както им го
изявяваше, а и учението Му за Бога и за бъдещия живот противоречеше на
теориите им. Вярваха в Бога като в единствено същество, което стои над
човека, но оспорваха, че господстващото провидение и Божествената
прозорливост можеха да лишат човека от свободната му морална сила и да
го унижат до положението на роб. Вярваха, че след като е създал човека,
Бог го е оставил сам на себе си независим от по-висше влияние. Твърдяха,
че човек е свободен да се разпорежда с живота си и да очертава
световните събития и че съдбата му е в неговите собствени ръце.
Отричаха, че Божият Дух работи чрез човешки усилия или чрез естествени
средства. Но държаха и на това, че чрез правилното използване на
естествените си сили човек може да се издигне и да се просвети, както и
да очисти живота си чрез сурови и строги мерки.
Характерът на садукеите се оформяше според идеите, които имаха за
Бога. Тъй като според гледището им Бог не се интересува от човека, те не
се уважаваха взаимно. Не бяха сплотени. Не признаваха влиянието на Божия
Дух върху човешките действия и затова в живота им липсваше Неговата
сила. И те като останалите евреи се хвалеха много с привилегиите си по
рождение – че са чада на Авраам и че строго спазват закона. Но бяха
лишени от истинския дух на закона и вярата. Естествената им симпатия се
движеше в много тесни граници. Вярваха, че всеки може да придобие
удобствата и благословенията на живота. Затова сърцата им не трепваха
пред нуждите и страданията на другите. Живееха за себе си.
Чрез думите и делата Си Христос свидетелстваше за една Божествена
сила, която поражда свръхестествени резултати за бъдещ живот отвъд
настоящия, свидетелстваше за Бога като Баща на човешките синове,
постоянно бдящ над правдивите им стремежи. Той откриваше действието на
една доброжелателна и състрадателна Божествена сила, което изобличаваше
себелюбивата недостъпност на садукеите. Учеше, че заради земното и
вечното добро на човека Бог действа в сърцето му чрез Своя Свят Дух.
Показваше колко погрешно за преобразяването на характера е да се разчита
на човешка сила – то е дело само на Божия Дух.
Това учение садукеите бяха решили да опровергаят. Те влязоха в спор с
Исус с чувството, че дори да не успеят да Го осъдят, ще успеят да
засегнат поне авторитета Му. Възкресението бе въпросът, върху който
искаха да разискват с Него. Ако се съгласеше с тях, Той щеше да обиди
още повече фарисеите. Ако пък не се съгласеше, щяха да изложат учението
Му на присмех.
Садукеите разсъждаваха така: ако тялото в своето безсмъртно, както и
в своето смъртно състояние, се състои от една и съща материя, то, когато
бъде възкресено от мъртвите, ще трябва да има плът и кръв и ще възобнови
във вечния свят живота, който е бил прекъснат на земята. В такъв случай
– разъждаваха – земните връзки ще бъдат възобновени, съпруг и съпруга ще
се съберат отново, бракът ще продължава и всичко ще върви така, както
преди смъртта, като слабостите и страстите на този живот бъдат
увековечени и в бъдещия.
В отговор на въпроса им Исус вдигна завесата от бъдещия живот.
“Защото във възкресението – каза Той – нито се женят, нито се омъжват,
но са като Божии ангели на небето.” Показа, че садукеите не бяха прави
във вярването си. Предпоставките им са неправилни. “Заблуждавате се –
допълни, – като не знаете Писанията, нито Божията сила.” Не ги обвини в
лицемерие, както бе направил с фарисеите, а в заблуда.
Садукеите мислеха, че единствени те изпълняват най-строго Писанията.
Но Исус показа, че не познават тяхното истинско значение. Това знание се
влива в сърцето чрез просвещението, което дава Светият Дух. Той заяви,
че причината за обърканата им вяра и непросветеност бе непознаването на
Свещените писания и на Божията сила. Садукеите се опитваха да ограничат
Божиите тайни в рамките на своите разсъждения на смъртни. Христос ги
покани да отворят умовете си за онези свещени истини, които биха
разширили и засилили ума им. Хиляди хора стават безбожници поради това,
че ограничените им смъртни умове не могат да обхванат тайните на Бога.
Не могат да си обяснят чудното изявление на Божествена сила в Божиите
провидения и затова отхвърлят съществуването на такава сила и го
приписват на природни сили, които още по-малко могат да обхванат.
Единствената развръзка на заобикалящите ни тайни е във всички тях да
виждаме Божието присъствие и сила. Хората се нуждаят да признаят Бога
като Творец на всемира и като Такъв, Който заповядва и върши всичко. Те
се нуждаят от по-широка представа за Неговия характер и за тайната на
Неговите сили.
Христос заяви на слушателите Си, че ако не би имало възкресение от
мъртвите, Писанията, в които те заявяват, че вярват, биха били
безполезни. Той каза: “А за възкресението на мъртвите не сте ли чели
онова, което Бог ви говори, като казва: “Аз Съм Бог Авраамов, Бог
Исааков и Бог Яковов. Той не е Бог на мъртвите, а на живите.”
Несъществуващите неща за Бога съществуват. Той вижда края от началото.
На резултата от Своето дело гледа като на нещо, което се изпълнява в
настоящето. Скъпите мъртви, от Адам до последния светия, който умира, ще
чуят гласа на Божия Син и ще излязат от гробовете си за безсмъртен
живот. Бог ще бъде техен Бог, а те ще бъдат Негов народ. Между Бога и
възкръсналите светии ще съществува нежна връзка. Състоянието, което
планът Му предвижда за в бъдеще, Той го вижда като съществуващо още
сега. За Него мъртвите са живи.
Христовите думи накараха садукеите да млъкнат. Те не можаха да Му
отговорят. Исус не каза нито една дума, за която биха могли да се
хванат, за да Го осъдят. Противниците Му не спечелиха нищо друго освен
народното презрение.



.

Здравей Станимире , благодаря за изчерпателният отговор .На база отгогвора ти ми изникна друг въпрос свързан с темата . Поне това което виждам че Садокеите са пряко свързани с храма които знаем че 70 г. след Христа се разрушава като се изпълва имемнно пророчеството на Исус като казва камък вурхо камък няма да остане .Лично аз не ги виждам след това но мисленето им традициите им виждането за живота им в отговора ти ,поне на мен лично ми наподобява на днешните таини окултни братцтва които в ученията водят в същата заблуда хората че можеш сам да контролираш всичко чрез човешки знания и науки и така водят хората в заблуда .Това е само размишлениве и мое мнение . Благодаря