Писано е...

Здравей Станчо надявам се че не досаждам с мойте въпроси,но силното ми любопицтво и желанието да се уча да откривам нови неща след всяко четене на словото поражда много вапроси които искам да разбера .И като човек които има добри познания над словото се допитвам до теб ако е възможно да ми обясниш една случка в Изход 17гл. 6ст.Като знаем тълкуването на контекста за канарата и удара с жезала на Мойсей,преобраза и така нататък .Въпроса мие следния .Как така Мойсей прави грешка с удрянето по канарата след като самият Бог му казва да направи това а именно в изход 17гл. 6 ст. Благодаря предварително ,Господ Бог да бъде с теб и семейството ти .Бъди Благословен. Амин.

.

И Господ говори на Моисея, казвайки: Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им. И тъй, Моисей взе жезъла, който беше пред Господа, според както Той му заповяда; и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара? Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха. (Числа 20:7-11)

Виждаме разликата между това което беше поръчано на Мойсей, и това, което той стори. Канарата е символ на Исус Христос (Второзаконие 32:4,15,18, 1Царе 2:2, 2Царе 22:3,32, Псаломи 62:2,6). Ще приложа откъс от статията "Ударената скала", от книгата "Патриарси и пророци"...

Двамата братя излязоха пред множеството; Мойсей бе с Божия жезъл в ръка.
Бяха вече доста възрастни. Дълго бяха понасяли бунта и упорството на
Израил, но сега, накрая, дори Мойсеевото търпение не издържа. “Чуйте
сега вие, бунтовници! – извика той. – Да ви извадим ли вода из тая
канара?” И вместо да говори на скалата, както Бог му нареди, той я удари
два пъти с жезъла.
Водата бликна изобилно, за да задоволи жаждата на множеството. Но бе
допуснат голям грях – Мойсей бе говорил от раздразнение. Думите му бяха
по-скоро израз на човешка ярост, отколкото на свято недоволство, че Бог
бе обезславен. “Чуйте сега вие, бунтовници!” – каза той. Това обвинение
бе истинно, но дори истината не трябва да се изговаря с гняв и възбуда.
Когато Бог бе казвал на Мойсей да изобличи бунтовния Израил, народът
посрещаше думите му с мъка и трудно ги понасяше. Но Бог го бе поддържал
в предаването на вестта. А когато се зае сам да обвини людете, огорчи
Божия Дух и причини само вреда на народа. Очевидна бе липсата на
търпение и себевладение. Така на народа бе даден повод да се усъмни дали
досегашното поведение на Мойсей е било ръководено от Бога и да извини
собствените си грехове. И Мойсей като тях бе оскърбил Бога. Поведението
му – си казаха те – още отначало търпеше критика и неодобрение. Сега
намериха търсения претекст, за да отхвърлят всички изобличения, които
Бог им бе изпращал чрез Своя слуга.
Мойсей показа недоверие в Бога. “Да ви извадим ли вода?” – извика той,
като че Господ нямаше да стори това, което бе обещал. “…не ме вярвахте
– заяви Господ на двамата братя, – за да Ме осветите пред израилтяните.”
Във времето, когато водата се свърши, собствената им вяра в изпълнението
на Божието обещание се разклати от недоволството и бунта на народа.
Първото поколение бе осъдено да загине в пустинята заради неверието си,
но същият дух се прояви и в децата им. Щяха ли те да успеят да получат
обещанието? Уморени и обезсърчени, Мойсей и Аарон не направиха усилие да
потушат разгарянето на народното недоволство. Ако те самите бяха
показали непоклатима вяра в Бога, щяха да представят пред народа нещата
в такава светлина, която щеше да го направи способен да издържи този
изпит. Ако бяха упражнили незабавно и решително авторитета, с който бяха
облечени като водачи, можеха да заглушат недоволството. Техен дълг бе да
положат всяко възможно усилие, за да доведат нещата до по-добро
състояние, преди да помолят Бога да действа вместо тях. Ако
недоволството в Кадис бе пресечено по подходящия начин, какъв низ от
злини можеше да се избегне!
Чрез прибързаната си постъпка Мойсей потисна силата на урока, който Бог
възнамеряваше да даде на народа Си. Скалата, символ на Христос, трябваше
да бъде ударена веднъж, както и Христос трябваше веднъж да бъде принесен
в жертва. И второ, необходимо бе само да се говори на скалата, както и
ние трябва само да се молим за благословения в името на Исус. Второто
удряне на скалата унищожи значението на красивия символ на Христос.
Нещо повече, Мойсей и Аарон си присвоиха сила, която принадлежеше
единствено на Бога. Нуждата от Божествено посредничество направи този
случай особено тържествен и водачите на Израил трябваше да запечатат в
умовете на хората почитание към Бога и да укрепят вярата им в силата и
добротата Му. Когато извикаха ядосано: “Да ви извадим ли [ние] вода из
тая канара?”, те поставиха себе си на мястото на Бога, като че силата бе
в самите тях – хора, притежаващи човешки слабости и страсти. Уморен от
постоянното недоволство и бунтуване на народа, Мойсей пропусна да се
съобрази със своя всемогъщ Помощник и без да призове Божествената сила
бе оставен да помрачи доклада на живота си с проявата на човешка
слабост. Човекът, който устоя чист, прям и несебелюбив до края на делото
си, най-после бе победен. Той обезслави Бога пред израилевото общество
точно когато трябваше да Го възвеличи и издигне.
При този случай Бог не осъди онези, чието нечестиво поведение така бе
предизвикало Мойсей и Аарон. Целият упрек падна върху водачите. Те,
които стояха като Божии представители, не Го почетоха. Мойсей и Аарон се
бяха почувствали оскърбени, забравили, че народът недоволстваше не
против тях, а против Бога. Като гледаха на себе си, те се отдадоха на
чувствата си и несъзнателно паднаха в грях, без да представят на хората
голямата им вина към Бога.
Незабавно произнесената присъда доведе до горчиво и дълбоко смирение.
“Господ каза на Мойсея и Аарона: “Понеже не Ме вярвахте, за да Ме
осветите пред израилтяните, затова вие няма да въведете това общество в
земята, която им давам.” И те трябваше да умрат с бунтовния Израил преди
преминаването на Йордан. Ако Мойсей и Аарон се бяха уповали на
собственото си достойнство, ако се бяха предали на ярост пред лицето на
Божественото предупреждение и изобличение, вината им щеше да бъде далеч
по-голяма. Но те не бяха обвинени в своеволие или предумишлен грях.
Победени бяха от едно внезапно изкушение и смирението им бе незабавно и
сърдечно. Господ прие покаянието им, но поради вредата, която техният
грях причини на народа, Той не можа да отмени наказанието им.
Мойсей не скри присъдата си. Разказа на людете, че тъй като не е
прославил Бога, няма да ги въведе в обещаната земя. Посочи им да
забележат колко сурово е наказан, за да имат предвид как Бог гледа на
тяхното роптаене, стоварило върху един чист човек съдбите, нанесли с
греховете си. Каза им как се бе молил на Бога да отмени присъдата и как
му бе отказано. “Но Господ, понеже бе се разгневил на мене поради вас,
не ме послуша” (Второз. 3:26).



.