Дъщерята на Ефтай и синът на Саул

[Търсещ Христос]

Защо Ефтай се зарича подобно нещо, без да осъзнава рисковете и без да му е заповядано от Господа? Можело е да не го прави, но го прави и се зарича. След това можел ли е да се откаже от жертването на дъщеря си по някакъв начин без да нарушава послушанието си към Бога, подобно на това както Саул се е отказал от клетвата си да убие сина си Ионатан? Въпреки, че двете са различни видове обещания и двете са направени, като своеволия, без да се допитват до Господа и без Той изрично да им е заповядал! Каква е поуката?

[justice]

.
здравей, Търсещ...

Ефтай се закле необмислено, и резултата беше, че дъщеря му се посвети на служба в храма. Бог никога не е приемал човешки жертви, дъщерята не беше убита, както смятат някои незапознати хора.

И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне. И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му; та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните. Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря. И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя. А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците. Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си. И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете. И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил, да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай. (Съдии 11:30-40)

Саул се отрече от клетвата си, защото беше повече от неразумна - той търсеше своята слава в битката, а не Божията. Можем да цитираме коментара на Йонатан относно баща му Саул:

24 А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.
25 А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,
26 и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.
27 Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
28 А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.
29 А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;
30 колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?



.

[Търсещ Христос]

Как разбираме, че дъщерята не е жертвана?